Бобат терапия при деца с ДЦП: Как помага и кога да започнете? (Ръководство за родители)

 

Церебралната парализа е следствие от увреждане на развиващия се мозък и обхваща група от двигателни нарушения, които засягат способността на човек да се движи и да поддържа равновесие и стойка. Церебралната парализа е непрогресиращо увреждане на централната нервна система (главен и гръбначен мозък), което продължава през целия живот, въпреки че ранната интервенция може значително да подобри последствията. 

Освен ограниченията в моторните дейности, хората с ЦП може да имат съпътстващи проблеми със зрението и слуха, епилептични припадъци, комуникационни и поведенчески нарушения, затруднения в общуването, интелектуален дефицит, сензорни нарушения, затруднения в ученето, храносмилателни проблеми, сколиоза и хронична болка, затова е важно възможно най-рано да се сформира мултидисциплинарен екип от специалисти, който да помогне при оценката и анализа на тези допълнителни аспекти, както и за цялостната грижа при деца и възрастни с церебрална парализа.

Какво представлява Бобат терапията?

Сред подходите за рехабилитация на церебрална парализа е Бобат терапията. Концепцията Бобат е вид физиотерапевтично лечение, чиято цел е да подобри движението и мобилността при пациенти с увреждания на централната нервна система. На английски език методът е познат като Bobath Concept, Neurodevelopmental Treatment или NDT.

Бобат представлява холистичен и индивидуализиран терапевтичен подход, насочен към оптимизиране на възстановяването на двигателните функции и потенциала при лица с неврологични увреждания. Методът е разработен през 1940-те и непрекъснато се развива на база на съвременните познания в областта на кинезиологията и невронауките.

За кого е подходяща?

Концепцията Бобат се използва за лечение на неврологични състояния, сред които:

  • Черепно-мозъчна травма
  • Инсулт
  • Увреждане на гръбначния мозък
  • Церебрална парализа
  • Болестта на Паркинсон

Следователно терапията е подходяща както за бебета, деца и юноши, така и за възрастни.

Бобат може да бъде от полза за бебета и деца с нарушения в развитието, неврологични или генетични аномалии, асиметрия, недоносеност и нарушения в мускулния тонус. Статията е насочена основно към приложението на Бобат терапията при деца с церебрална парализа.

С какво се различава Бобат терапията от други методи?

Един от ключовите аспекти на концепцията Бобат е активното участие на детето. Провеждането на терапевтични сесии в обогатена среда чрез игрови дейности повишава както участието на детето, така и мотивацията му да изпълнява необходимите движения. Децата се учат чрез игра.

Друго основно предимство на концепцията Бобат е, че разглежда цялостно проблемите на детето и неговата среда. Родителите и семейството са неизменна част от терапията, а домашната и училищната среда се адаптират спрямо нуждите на детето. Причините за тези адаптации трябва да бъдат ясно обяснени на семейството. Въз основа на терапевтичните цели на семействата се дават препоръки за дейности, които могат да извършват у дома. Лечението се подпомага от ортопедични средства и помощно оборудване, насочени към повишаване на самостоятелността на детето и поддържане на правилна стойка на тялото. 

Според концепцията най-големите терапевти са родителите. Те знаят какви са възможностите и дефицитите на тяхното дете и знаят кога и какво могат да очакват от него. Световната здравна организация не възприема церебралната парализа като заболяване, а като социален проблем. Набляга се на функционалното развитие, да научи детето да се справя в социална среда, доколкото състоянието му позволява.

Бобат терапията на практика

Основна цел на Бобат терапията е пациентът да придобие независимост и самоувереност, като се подобри способността му да участва пълноценно в ежедневието. Това включва преодоляване на проблеми, свързани с двигателната, сензорната, сетивната и когнитивната функции.

Концепцията Бобат е базирана на наблюдения и анализ. Тя е насочена към бъдещето: как ще се развие детето след 10 години. Целите, които си поставяме трябва да са реалистични, според това доколко е засегнато детето и какъв е неговият потенциал за развитие. По-сложните функции ангажират повече централната нервна система, което води до увеличаване на патологичните реакции. В резултат детето заучава погрешни модели на движение. При децата, които нямат неврологични проблеми функционалното става възможно, лесно и необходимо. След това техните функционални възможности стават автоматични и обичайни чрез повторения, така че да се използват в ежедневието. Децата с церебрална парализа изпитват трудности при дадено движение и не го правят. Затова не могат да придобият определени функционални способности. 

При специализираната неврорехабилитация по метода на Бобат се приема, че за да се интегрира дадено движение са нужни над 2500 повторения. Детето трябва да заучи новото движение, но първо то трябва да го усети. Ученето става чрез действия – подчертават се собствените действия на детето. 

Това цели Бобат накратко: функционалният подход да стане част от ежедневието на детето.

 

Основни принципи на концепцията Бобат

  • Не подхождаме към децата директно с клинични методи. Първоначално се осигурява адаптационен период за опознаване между терапевта и детето.
  • Терапевтът трябва да бъде гъвкав, вместо да следва конкретна рамка. Методите, които помагат на едно дете, може да не са подходящи за друго.
  • Чрез терапията подготвяме детето за конкретни умения, които ще са му от полза в дългосрочен план.
  • Не изземваме функцията на детето, когато то изпълнява дадено упражнение.
  • Изготвяме упражненията и стимулираме детето така, че извършването на желаното движение да се превърне в необходимост за него. Когато детето се опитва да извърши дейност по неправилен начин, вместо да го възпираме, ние намираме начин да го насочим към правилното действие. 
  • Работим с темпото на детето. Въвеждаме промените бавно, давайки на детето време да се адаптира.

Как помага методът Бобат при церебрална парализа (ДЦП)?

Методът Бобат насърчава мозъка да се адаптира към промени, да се реорганизира и да се възстановява след неврологично увреждане. От особена важност са ранната рехабилитация, последователността в упражненията и изграждането на стимулираща среда. 

Бобат терапевтите насърчават пациента да се движи по възможно най-естествения и енергийно ефективен начин и предотвратяват неправилните модели на движение, с цел:

  • Да нормализират мускулния тонус
  • Да възстановят моторния контрол
  • Да улеснят извършването на прецизни и целенасочени движения
  • Да подобрят стойката
  • Да разтегнат напрегнатите мускули, за да спомогнат за намаляване на спастичността и контрактурите
  • Да подобрят способността за извършване на ежедневни дейности
  • Да повишат независимостта
  • Да достигнат максималния потенциал на пациента

 

Поради разнородния характер на церебралната парализа Бобат терапията се оповава на индивидуално подбрани упражнения и препоръки за всеки пациент, базирани на клиничен анализ. Поради това терапевтичният подход варира в зависимост от терапевта, а всяка сесия може да бъде различна, взимайки предвид нуждите, приоритетите и реакциите на детето и семейството.

Функционална система за класификация на общите двигателни умения (GMFCS)

В рехабилитацията на деца с церебрална парализа се използва системата GMFCS, която помага за определяне на общите цели, приоритети и комуникиране на реални очаквания с родителите. 

GMFCS оценява движения като седене и ходене и предоставя на деца и възрастни с церебрална парализа, на техните семейства и на медицинските специалисти:

  • Ясно описание на текущата моторна функция на даден човек, както и
  • Представа за това от какво оборудване или помощни средства за придвижване детето или възрастният човек може да се нуждае в бъдеще, като патерици, проходилка или инвалидна количка.

Като общо правило, децата на възраст над пет години не подобряват нивото си по скалата GMFCS. Например, ако едно дете е класифицирано на ниво IV на шестгодишна възраст, тогава е вероятно то да се нуждае от помощно средство за придвижване през целия си живот.

 

Функционална система за класификация на общите двигателни умения (GMFCS):

НИВО І – Ходи без ограничения

НИВО II – Ходи с ограничения

НИВО III – Ходи, използвайки приспособление за придвижване с ръкохватка

НИВО IV – Собствена полвижност с ограничения. Може да използва електрическа инвалидна количка

НИВО V – Транспортиране в механична инвалидна количка

 

B клиничната практика системата е изключително полезна за изготвяне на плана за работа с детето спрямо това какви са очакванията ни от него, прогнозата на нивата на увреждане в по-късен етап и в кои дейности детето може да бъде самостоятелно. Например вероятността едно дете класифицирано на ниво 5 да проходи е изключително ниска и към него бихме подходили по много по-различен начин от децата в нива 1, 2 или З. Важен акцент за децата в нива 4 и 5 може да бъде превенцията от вторични увреждания (контрактури, луксации, гръбначни изкривявания), както и използване на подходящи приспособления за придвижване при ДЦП (специализирани проходилки, електрически или механични инвалидни колички), докато при деца в нива 1, 2 и З може да се фокусираме повече върху постигането на самостоятелно придвижване (с или без помощно средство) чрез подходящите упражнения за ДЦП.

Тест за GMFCS у дома

Всеки родител може сам да определи нивото на детето му по системата GMFCS.

Разликата в нивата се основава на самостоятелните функционални способности и на необходимостта от помощи средства (патерици, бастун, проходилки или инвалилна количка), като в теста не се обръща внимание на качеството с което се извършва дадената функция.Тестът за оценяване е различен за различните възрастови групи (под 2 г.; 2-4 г.; 4-6 г.; 6-12 г.; 12-18 г.). 

Тестът за Функционална система за класификация на общите двигателни умения (GMFCS) е достъпен на canchild.ca.

Кой може да прилага Бобат терапия? 

Терапията по метода Бобат се прилага от рехабилитатори, или физиотерапевти, които са специализирани в педиатрията и са завършили успешно сертифицирано обучение.

Христо Спасов, Магистър кинезитерапевт и основател на Кабинет за рехабилитация „Развитие потенциала на детето“, е един от няколко сертифицирани Бобат терапевти в България. Сертифициран е от European Bobath Tutors Association (EВТА) след като през 2022 г. завършва единствения досега цялостен Бобат курс за деца в България. 

Бобат терапия в България – как да изберете правилното място?

Ако детето Ви има неврологично увреждане или затруднения в развитието, можете да се възползвате от терапията по метода „Бобат“, като се обърнете към нашия екип в Кабинет за рехабилитация „Развитие потенциала на детето“, град Пловдив. Нашият център предлага специализирана рехабилитация на бебета и деца в Пловдив, водена от опитни рехабилитатори. 

Свържете се с нас за консултация

Ако имате въпроси или нужда от съвет, не се колебайте да се свържете с нас

 


 

Текстът има информативен характер и не замества консултация със специалист.

 

Кабинет за рехабилитация „Развитие потенциала на детето", град Пловдив предоставя специализирана рехабилитация на деца с церебрална

парализа, тортиколис, акушерска пареза, недоносени бебета, деца с неврологични заболявания и увреждания и с трудности в двигателното си

развитие. Ако можем да бъдем полезни на вас и вашето дете, не се колебайте да се свържете с нас за консултация или съвет на 0898 436 812.

 

Автор: Христо Спасов, магистър-кинезитерапевт, сертифициран Бобат терапевт

Двигателно развитие на бебето от 0 до 12 месеца

 

През първата година новороденото преминава през няколко ключови етапa на развитие – от разпознаването на гласа на майката през първите седмици, до първите стъпки на около 12-месечна възраст.

Именно през кърмаческия период човек придобива умения, които ще му служат за цял живот!

В тази статия ще намерите информация за развитието на бебето по месеци през първата година от неговия живот. Наслаждавайте се на всичко ново, което то научава ежедневно и не забравяйте, че всяко бебе е уникално и расте със собствено темпо. Дори и за едно и също дете може да се отчита различно темпо на развитие в отделните стадии.

 

Развитие на бебето от 0 до 1 месец

През първите месеци от живота движенията на кърмачето са хаотични, некоординирани и водени предимно от рефлексите, които изчезват с течение на времето. Тонусът на мускулите сгъвачи (флексори) е физиологично повишен – ръцете са сгънати, дланите са свити в юмрук, краката са разтворени на 90 градуса (абдукция) и колената са леко свити. От позиция по корем бебето може да си вдига главата за кратко, опората е на предмишниците и гърдите. От същата позиция легнало върху едната бузка то може да повдигне главата си и да легне на другата буза.

В този период бебето може да фиксира и да проследява предмет за кратко, а разстоянието до което вижда е около 30 см – достатъчно, за да види лицето на майка си когато тя го храни. Научните изследвания доказват, че много скоро след раждането бебето познава гласа на майката и го разграничава от други гласове.

 

Развитие на бебето от 2 до 3 месеца

На 2-месечна възраст, когато бебето е по гръб може да повдига краката от повърхността и да рита при възбуда, редувайки единия и другия крак. Контролът на главата е по-добър. В позиция по корем, опората е на корема и предмишниците.

На 3-тия месец започва да се интегрира хвататеалният рефлекс и ръцете на детето не са свити в юмрук през цялото време. Детето умее да събира ръцете в средната линия – обича да ги наблюдава, да си играе с тях и да ги поставя в устата, като по този начин опознава своето тяло. Това е важен етап от развитието му, затова не препоръчваме да се ограничава.

В този период, когато бебето е по корем, то може да държи главата повдигната на 45 градуса и да ротира главата свободно в двете страни. Зрителните и слуховите реакции предизвикват у него усмивка, то издава все повече звуци, гука и посяга към играчки.

 

Развитие на бебето от 4 до 5 месеца

Периодът на мускулната хипертония намалява и се замества с нормален мускулен тонус. Легнало по корем, бебето държи главата си в централна позиция на 90 градуса и има добре развита симетрична лакътна опора. От тази позиция то може да прехвърля тежестта си върху едната ръка и с другата да хваща предмети, поставени пред него, както и предмети поставени по-нависоко. Поради тази причина е особено важно поставявето на играчки извън обсега на детето, за да се опитва да ги достига. От позиция по гръб играе с колената си, след това със стъпалата и по-късно си ги лапа. Както вече споменахме, това е етап на опознаване на собственото тяло.

В същия период детето успява да прехвърля играчки от едната ръка в другата като пресича средната линия на тялото. На 4,5 месеца се обръща от гръб по корем и по-късно от корем по гръб. Към края на 5-тия месец може да се обръща свободно.

 

Развитие на бебето от 6 до 7 месеца

На 6-тия месец в позиция по корем се наблюдава симетрична дланна опора, а центърът на тежестта е на дланите и бедрата. По корем бебето успява да се завърта около оста си на 360 градуса, използвайки ръцете. Когато поставим бебето да седи то си използва ръцете за опора и седи с леко заоблен гръб.

На 7 месеца гърбът е по-изправен и седежът е по-стабилен. В този период бебето започва да пълзи (войнишко пълзене). Към края на 7-мия месец се опитва да се повдига на четири опори и да се люлее напред-назад. Прехвърля тежестта на тялото ту върху ръцете, ту върху краката и се подготвя за координирано лазене. Хваща предмети, събирайки възглавничките на палеца и пръстите (нисш пинсетен захват), удря предмети един в друг, държи бутилка, и пъха показалец в предмети.

 

Развитие на бебето от 8 до 9 месеца

Около 8-мия месец седежът е стабилен, детето вече може да използва ръцете си свободно, а като седи гърбът му е изправен. Пренася тежестта на тялото странично (латерално), като протяга ръката настрани, за да хваща предмети, поставени на разстояние от него.

В същия период се наблюдава и координирано лазене. Лазенето е важен етап от развитието на детето. То помага за опознаването на околната среда и за образуването на картата на тялото. Лазенето засилва мускулите на цялото тяло и развива мозъка, тъй като двете хемисфери на мозъка работят заедно. В този период бебето може да преминава самостоятелно от седеж в 4 опори и обратно, да сяда странично, и да играе на коленца. Когато лежи по гръб може да се изправя през едната ръка и да преминава в седеж.

Детето активно изследва пространството около него. Търси скрити предмети (примерно, като поставим играчка под чаршаф, то я открива). Тази игра е съществена крачка за мисловното развитие на детето. Към 9-тия месец хваща предмети, събирайки връхчетата на палеца и показалеца (висш пинсетен захват).

 

Развитие на бебето от 10 до 12 месеца

В началото на периода се изправя по мебелите, играе на коленца, катери се по дивана. Когато се изправи си пуска едната ръка и хваща предмети, ходи по мебелите, като първоначално се държи стабилно и след това намаля опората. Докато се държи с едната ръка кляка и взима предмет от земята. В началото му е трудно да слиза на земята и се пуска да пада по дупе, но с течение на времето се научава да слиза. Към 11 месеца започва да ходи между мебелите, така се подготвя за свободно ходене.

На 12 месеца може да слага няколко кубчета едно върху друго, казва няколко думи, разбира какво говорят възрастните.

В общия случай за типично се приема прохождане между 12-15 месец, най-късно 18 месец. Ходенето не е стабилно и детето пада често. При това незряло ходете горните крайници имат балансираща роля. До 1 година и 6 месеца децата са нестабилни при ходене, изкачване на стълби и бягане.

С овладяването на ходенето, детето е готово да извоюва света!

Когато прохождат, децата ходят със широко отворени крака
и със сгънати ръце, за да запазват по-добре развновесие.

 

Препоръки за пълноценно развитие през първата година

1. Започнете отрано с време по корем

Важно е да започнете да поставяте новороденото по корем веднага след изписването, като първоначално то може да прекарва по 1-2 минути по корем. Когато навърши 3-4 месеца, бебето трябва да прекарва минимум 1-2 часа на ден по корем.

В първите няколко месеца ролята на масажа и пасивните движения е голяма, те подпомагат лимфо- и кръвообращението, подобряват връзката между родителя и детето, подпомагат сензорното и психо-емоционалното развитие. След 4-тия месец масажът се замества с активни упражнения, които стимулират двигателното развитие.

2. Поставяйте новороденото в разнообразни позиции

В първите месеци разнообразявайте позициите, в които поставяте бебето. Всяка позиция ще даде различни стимули на бебето и ще му помогне по-лесно да опознае възможностите на тялото си. Позицията по корем ще развие мускулите на гърба, позицията по гръб – мускулите на предната част на тялото, а страничният лег ще помогне на детето по-лесно да се научи да използва ръцете си.

3. Позиционирайте играчките спрямо възрастта

Преди 3-тия месец бебето не може да използва координирано ръцете си и играчките трябва да се слагат близко до него и пред него. Когато бебето започне да използва ръцете си, започнете да подавате предметите встрани, за да се опитва да пресича средната линия.

4. Изчаквайте детето да се справя само

Включвайте игри, в които детето само да взима играчка или само да преодолява препятствие. Старайте се ако помагате, помощта да е минимална. Насърчавайте двигателната активност и изчаквайте детето само да преодолява трудностите, за да може да се научи да се опитва да се справя само.

 

 

 

 

Автор: Шенгюл Хасан, детски рехабилитатор

 

Текстът има информативен характер и не замества консултация със специалист.


 

Център за рехабилитация на деца „Развитие потенциала на детето“, град Пловдив предоставя специализирана рехабилитация на деца с церебрална парализа, тортиколис, акушерска пареза, недоносени бебета, деца с неврологични заболявания и увреждания и с трудности в двигателното си развитие. Ако можем да бъдем полезни на вас и вашето дете, не се колебайте да се свържете с нас за консултация или съвет на +359 898 436 812.

akusherska-pareza

Акушерска пареза: увреждания на брахиалния плексус и ролята на рехабилитацията

 

 

Какво е брахиалният плексус?

Брахиалният плексус е мрежа от нервни корени, които са разположени в областта на шията и инервират ръката. Той се образува от предните корени на 5–8-ми шиен и 1-ви гръден нерв (C5 – TH1). Нервите на брахиалния сплит отговарят за двигателната функция на шийните мускули, гръдните и гръбните мускули, мускулите на раменния пояс, ръката, дланта и пръстите. Те са отговорни и за сетивността.


Говорим за увреждане на брахиалния сплит, когато тези нерви са разтегнати, компресирани, или разкъсани. Причините за това състояние може да бъдат инциденти (катастрофи, спортни травми и др.) и травматични раждания.


Увреждането на брахиалния плексус по време на раждане, така наречената акушерска пареза, засяга около 3 на 1000 живородени деца. Тази травма се предизвиква най-често при естествено раждане, но е възможна и при секцио. Причините за акушерска пареза може да бъдат едър плод, продължително раждане, тесни родови пътища, затлъстяване или диабет на майката и други.

 

Видове увреждания на брахиалния плексус по Narakas Classification

Narakas Classification е най-разпространената класификация за оценяване на увреждания на брахиалния плексус. Използва се през първите два месеца след раждането.

Наракас класификация

akusherska pareza rehabilitatsia
Синдромът на Хорнър представлява увреждане на симпатиковите нервни влакна, инервиращи окото, и се характеризира с птоза (спадане на горния клепач), миоза (свиване на зеницата на окото) и субективен енофталм (хлътване на очния булб). Наблюдава се едностранно в засегнатата страна. 

Синдром на ХорнърСиндром на Хорнър
 

Други тестове за оценяване на степента на увреждане включват Gilbert Classification за оценяване на подвижността на рамото и лакътя, Raimondi Classification за функционалността на ръката, Toronto Score, Mallet Classification и ММТ.


Степени на увреждане на брахиалния плексус:

I степен (Невропраксия) – Най-леката степен, при която няма увреда на нервните влакна, но се нарушава нервната проводимост за кратък период от време.

II степен (Аксонотмезис) – Има прекъсване на аксоните, но е запазена обвивката на нерва.

III степен (Невротмезис) – Налице е пълно разкъсване на нервите.

 

Как може да разберете дали детето е с акушерска пареза?

Акушерската пареза e видима и може да се диагностицира веднага след раждането, но за жалост при повечето случаи тя не присъства в епикризата на детето при изписване. Това е пропуск в нашата здравна система, затова съветваме всички родители да се информират за възможни усложнения и да изискват информация от специалистите още преди изписването.


При акушерската пареза ръката на детето виси до тялото и не се набюдава движение (или има минимално движение при по-леките случаи). Тургорът на кожата е променен, детето не реагира на дразнения. В засегнатата страна липсват рефлекс на Моро, хватателен (палмарен) рефлекс, шийно-тоничен рефлекс и други вродени рефлекси. Диагнозата при всички форми се базира на клинично изследване, ЕМГ, ЯМР и компютърна томография.

Рефлекс на Моро

 

Хватателен рефлекс

 

При някои деца се наблюдава и тортиколис поради затрудненото обръщане на главата към засегнатата страна.


Тортиколис – състояние, при което се скъсява 
най-големият шиен мускул
(m.sternocleidomastoideus)

В зависимост от степента и нивото на увреждане, ръката на детето заема различна позиция. При някои деца тя е прибрана към тялото и е вътрешно ротирана, китката и пръстите са във флексия, така наречената „деформация на сервитьорски бакшиш“. При по-тежките случаи се наблюдава флексия в лакътя и „ръка тип граблива птица“. При всяко дете клиничната картина е различна, в зависимост от мястото и степента на увреждане. Следователно не бива да се сравняват децата с увреждане на брахиалния сплит – всеки случай е индивидуален и периодът на възстановяване е различен. При по-леките случаи още първите месеци се вижда голям напредък, докато при по-тежките увреждания възстановителният период е по-бавен и изисква повече време и търпение.

Деформация на сервитьорски бакшиш

Ръка тип граблива птица

 

При някои се нагала и хирургична намеса. Ако до третия месец след увреждането няма подобрение в движенията на ръката и ако не се появява флексията на лакътя е задължително да се прецени от страна на хирург дали се налага операция. Хирургията за възстановяване на нервите на брахиалния сплит обикновено трябва да се извършва до шестия месец за по-добри резултати. Операция може да се наложи и на по-късна възраст заради появата на вторични проблеми като дисплазия на лопатката, контрактири, луксация на рамената става, деформации на ръката и други.

 

Кога трябва да започне рехабилитацията?

Новородените с акушерска пареза трябва да започнат рехабилитация възможно най-рано след изписването. Някои специалисти все още препоръчват да се изчаква 20 дена след раждането, но съвременните методи показват, че не бива да се отлага, защото регенерацията започва около четвъртия ден след увреждането. Също така, миелинизацията и възстановяването на аксонните разклонения са най-интензивни веднага след раждането до първата година и частично продължават възтановяването си до петгодишна възраст.


Регенерацията е процес на възстановяване на увредените части на нерва, на молекулярно ниво. Тя започва около 4-тия ден след травмата, най-засилена е около 30-тия ден и завършва след около 80-100 дена. Има няколко критерии, при които регенерацията на нерва не е възможна: когато има повече от 3 мм разстояние между двата края на разкъсания нерв, когато не е здраво ядрото на неврона, както и ако двата края на нерва не са в една линия, тоест има отклонение.

 

SMaRT терапия при акушерска пареза

SMаRT терапията е съвременна терапия включваща:

Sensory – Сензорна терапия (вестибуларно, визуално, тактилно, проприоцептивно).

Motor – Двигателна терапия, съобразена с възрастта и възможностите на детето.

Activity – Важно е активното участие на детето по време на упражненията. Взимат се предвид дейностите, които то иска да изпълнява.

Repertoire – Наборът от умения при всяко дете е различен. В терапията оценяваме какъв е репертоарът, какво може да добавим или променим в него.

Therapy – Терапия, съобразена със състоянието и възможностите на детето. Фокусираме се върху това какво може да променим с терапията.

 Смарт терапията е фокусирана не само върху засегнатата ръка, a върху цялостното развитие на детето.

 

Какво прилагаме ние в терапията?

Терапията включва обучение на родителя как да позиционира правилно своето кърмаче, как да го преоблича, носи и кърми. Прилагаме персонализирани пасивно-активни упражнения, съобразявайки се с физиологичните обеми на движение. Използваме сензо-моторни активности под формата на игра, за да може детето да е мотивирано и да изпълнява упражненията с желание. Прилагаме стречинг на мускулите и сухожилията, които са скъсени. Използваме тактилни, проприоцептивни, визуални и вестибуларни дразнения за да стимулираме сетивността на ръката. Използваме лимфен масаж вместо класическия. Комплексната грижа за дете с акушерска пареза включва проследяване от страна на хирург на ръка, детски рехабилитатор, ортопед, невролог, педиатър и ерготерапевт, а в повечето случаи се включват психолог и логопед.

 

 

 

Текстът има информативен характер и не замества консултация със специалист.

Кабинет за рехабилитация „Развитие потенциала на детето“, град Пловдив предоставя специализирана рехабилитация на деца с церебрална парализа, акушерска пареза, недоносени бебета, деца с неврологични заболявания и увреждания и с трудности в двигателното си развитие. Ако можем да бъдем полезни на вас и вашето дете, не се колебайте да се свържете с нас за консултация или съвет на 0898 436 812.

 

Автор: Шенгюл Хасан, рехабилитатор, сертифициран SMaRT терапевт

torticollis

Тортиколис: терапия при новородените и в кърмаческа възраст

  

Тортиколисът, познат също като „крива шия“, се явява най-често в резултат на дисбаланс в хармоничната работа на двата мускула, които се простират от двете страни на шията – Sternocleidomastoidei (SCM). Дисбалансът се дължи на патологични, структурни или тонусни промени в един от мускулите.

Изкривяването на шията при вродения тортиколис най-често се забелязва след раждането. Главата е наклонена към страната на увредения мускул, а лицето към противоположната.

Левостранен тортиколис
(мускулът от лявата страна на шията е скъсен)


Наблюдават се следните симптоми:

  • Бебето накланя или обръща главата си само на едната страна;
  • Бебето се опитва да се храни повече на една страна;
  • През първите няколко седмици може да се напипа мека бучка или уплътнение в засегнатия мускул на шията. Тази бучка не е болезнена и постепенно изчезва до около 6-месечна възраст;
  • Наблюдава се асиметрия във формата на главата и/или лицето;
  • В някои случаи рамото от засегнатата страна е повдигнато.

 

Тортиколис е една от най-често срещаните патологии при бебетата, на трето място след луксация на тазобедрената става и криви ходила (pes equinovarus).

 

Етиология

Тортиколисът може да бъде причинен от:

  • Травма по време на раждане, която причинява мускулна фиброза и скъсяване на мускула;
  • Неудобно положение на плода в утробата на майката;
  • Увреждане на централната нервна система, например при деца с ДЦП (централен тортиколис);
  • Функционален блокаж на атланто-окципиталната става, настъпил по време на раждането;
  • Вторична деструкция на мускулни и нервни влакна. В този случай засегнатият мускул SCM преминава в хипофункция.  

 

Клинична картина

При всяко дете клиничната картина е различна. В някои случаи има леко ограничение в движенията на главата, докато при други патологията ограничава напълно движенията на главата в противоположната посока. Опитите за завъртане на главата в правилната позиция често карат бебето да плаче и му причиняват болка.

Десностранен тортиколис
(мускулът от дясната страна на шията е скъсен)

 

Изход от заболяването

Когато се диагностицират навреме и се прилага правилна терапия, 80% от децата се възстановяват напълно, без да изпитат дългосрочните ефекти на тортиколис.

Тортиколисът може да доведе до:

  • Фиброза на цервикалната мускулатура с прогресивно ограничаване на движението на главата; 
  • Асиметрия на черепа и лицето (плагиоцефалия);
  • Компенсаторна сколиоза, която се влошава с възрастта.

 

Съвети за родители

 Когато носите бебето на ръце, неговата глава трябва да бъде подкрепена така, че да не виси и да бъде коригирана в правилна позиция.

 

Важно е да се осигурят условия, в които детето да се обръща активно към засегнатата страна. За целта може да поставяте играчките и да стимулирате детето от страната на скъсения мускул.

 

 Кошарата на детето трябва да се нагласи така, че лицето му да може да бъде обърнато към страната на скъсения мускул. Когато слагате бебето да спи, може да го поставяте по гръб с лице към стената. Тъй като бебетата предпочитат да гледат към стаята, то активно ще се опитва да се обръща, което ще разтяга свитите мускули на врата.

Левостранен тортиколис

 

 Когато лежи на страната на скъсения мускул, под главата трябва да има възглавница. Когато е на предпочитаната страна, не се използва възглавница.

Десностранен тортиколис

 

 При хранене, може да предлагате шишето или гърдата по начин, който насърчава бебето да се обръща към засегнатата страна.

 

 Когато носите детето в странична позиция на засегнатата страна, може да разтягате скъсения SCM мускул с ръката, която е поставена под главата му.

 

Кога да започнем терапия при тортиколис и какво да очакваме от консултацията с детски рехабилитатор?

Препоръчително е терапията да започне веднага след поставяне на диагнозата. По време на консултация с детски рехабилитатор се дават насоки на родителите как да позиционират детето и се изготвя комплекс от терапевтични упражнения. Колкото по-рано се започне правилна терапия, толкова по-лесно се повлиява тортиколиса.

 

Комплексът от упражнения се изготвя съобразно възрастта на детето и неговите възможности, като на първо място целта ни е да не задълбочим патологията. Най-добре е да се стимулира активното участие на детето, като го караме да проследява предмети, да се обръща към звук или да играе с играчки в желаната от нас посока и позиция.

Предлагаме на детето дейности, които ще активират работата на мускула от противоположната страна на скъсения SCM.

 

 

Тренировъчната програма трябва да продължи докато се постигне желаната корекция, като честотата на упражненията се определя в зависимост от нуждите на конкретното състояние.

Ако сме започнали рехабилитация в първите месеци след раждането, се получава видимо подобрение когато бебето лежи по гръб. В този начален етап често срещана грешка е да се прекрати терапията, защото бебето започва да стои видимо по-симетрично, но когато бебето започне да сяда, родителите отново виждат, че главата се накланя настрани. Прекратяването на упражненията без да сме постигнали желаната корекция причинява проблеми.

Ако патологията не може да бъде повлияна въпреки правилното позициониране и спазване на редовната домашна програма от упражнения, при бебета на възраст над 4 месеца се използва мека яка за врата или регулируема възглавница за опора на врата (pillow for torticollis).

 

 

Хирургична намеса

Хирургичната интервенция дава добри резултати, осигурявайки удължаване на засегнатия шиен мускул. Оперативната намеса трябва да се избягва в ранна детска възраст и в период на прохождане.

 

 

Текстът има информативен характер и не замества консултация със специалист.

Кабинет за рехабилитация „Развитие потенциала на детето“, град Пловдив предоставя специализирана рехабилитация на деца с церебрална парализа, тортиколис, акушерска пареза, недоносени бебета, деца с неврологични заболявания и увреждания и с трудности в двигателното си развитие. Ако можем да бъдем полезни на вас и вашето дете, не се колебайте да се свържете с нас за консултация или съвет на 0898 436 812.

 

Автор: Христо Спасов, магистър-кинезитерапевт, сертифициран Бобат терапевт

Време по корем: идеи, съвети и алтернативи

 

Бихме искали да обърнем внимание на една важна част от пълноценното развитие на бебетата: времето по корем, познато също като tummy time.

 

Защо е важно времето по корем?

 В тази позиция се засилват мускулите на шията и гърба.

 Това е позицията, от която бебето постепенно ще се опитва да лази и да достига различни обекти. Това ще помогне то да развие представа за совето тяло и за това как да се позиционира и движи в пространството.

 Позицията помага за емоционалното и сензорното развитие.

 Бебето вижда околната среда от различна гледна точка.

 Помага за интегрирането на някои от примитивните рефлекси (рефлекс на Моро, шийно-тоничен симетричен и асиметричен рефлекс), което е важно за развитието на мозъка.

 

Кога да поставяме бебето по корем?

Преди да поставите детето по корем се уверете, че то не е гладно или уморено. Изчаквайте около час след храненето. Колкото по-рано започнете да слагате бебето по корем, толкова по-добре е за неговото развитие. В първите седмици след раждането времето може да бъде кратко – по 1-2 минути след всяка смяна на пелената. Времето се увеличава постепенно, като на 4-5 месечна възраст е препоръчително да прекарва минимум 2 часа на ден в тази позиция.

 

 

Връзката родител-дете и занимания докато бебето е по корем

Когато детето е по корем, може да легнете срещу него, като му говорите или пеете песнички – освен физическото и умственото развитие, това засилва връзката ви с детето, защото заедно опознавате света. Към 4-тия месец може да поставите бебето пред огледало. Също така може да поставяте играчките на различни разстояния, за да подпомогнете понятието за разстояние и ориентацията в пространството (например колко да протегне ръка, за да достигне дадения предмет).

 

Безопасност докато бебето е по корем

Родителите често се притесняват, че бебето може да се задуши, когато е по корем. Това няма как да се случи, защото детето ако остане без въздух ще си обърне главата рефлекторно настрани. За да бъде времето по корем безопасно, не трябва да има чаршафи или възглавници, които да пречат вдигането на главичката и предвижването напред. Най-добре е бебето да бъде на земята на постелка.

 

Алтернативи за деца с рефлукс

Някои бебета имат рефлукс и позицията по корем не е удобна за тях, но това не бива да ви обезкуражава. По-долу ще откриете алтернативни позиции, които са подходящи за бебета с рефлукс и за родители, които се притесняват да слагат бебетата си по корем.

 

Алтернативни позиции за време по корем: 

 

 

 

Текстът има информативен характер и не замества консултация със специалист.

 

Кабинет за рехабилитация „Развитие потенциала на детето“, град Пловдив предоставя специализирана рехабилитация на деца с церебрална парализа, тортиколис, акушерска пареза, недоносени бебета, деца с неврологични заболявания и увреждания и с трудности в двигателното си развитие. Ако можем да бъдем полезни на вас и вашето дете, не се колебайте да се свържете с нас за консултация или съвет на +359 898 436 812.